Реклама

Booking.com
Select Menu

Катедрали

Опознай България

Екзотични кътчета

Обиколи Европа с нас

Класации

Дворци и Замъци

Хотели

Поглед от високо

Изпратено от читатели

Видео

» » » » Историята на село Градище (Област Плевен)


Стефан Стефанов 23:25:00 ч. 1

Съществуват две теории за създаването на селото и две теории за произхода на името Градище, от които нито една не е потвърдена с документи. Първото село от което и до днес има останки се е намирало в северозападна посока от сегашното на брега на р. Осъм. В същата местност се намират и до ден днешен останки от стрели, копия и парчета от глинени съдове. Едната теория е, че е създадено когато се образува първата Българска държава в периода 670г. – 681година. Цялото селище е било оградено с дървена крепост и е било като граничен пункт на ново-сформиращата се държава. Заради дървените огради на крепостта е получило името Оградище, впоследствие Градище. Втората теория е, че е създадено около 100 години преди това от славянски военно- началник с името Градица. Едно е сигурно, че е просъществувало някъде до 1400-та година и после е било унищожено. Около 100 години по-късно до сегашната суха бара се заселват около 180 турски семейства. Заедно с тях са дошли и около 40 къщи българи, които са работили като ратаи при турците. Основното заселване на селото от българско население е станало около 1778г. – 1780год., като първият голям род, който е дошъл от Габровския балкан е бил на дядо Иван Кабакчиев. Фамилията Кабакчиев съществува и до днес. Селото започва да се разраства в посока село Бутово и така добива сегашния си вид. Днешните потомци на тогавашните заселници носят фамилиите Кабакчиеви, Габровски, Кънчеви, Гюрлюкчиеви и Симеонови. Последният Кмет преди руско-турската война е бил т. нар. Гавазин. При стъпването му в длъжност през 1860-та година той е разрешил построяването на българско училище в двора на сегашната църква.


Първият български Кмет на село Градище е бил Христо Минков. Той е управлявал от 1877г. до 1889година. За най-успешни кметове се помнят имената на Йордан Бакалов 1936г.-1938г. Само за 2 години той е преобразил селото, като е направил тротоари на всички по-важни пътища. По негово време е построена сегашната сграда на кооперацията. 1938 година е завършена сградата на сегашното Кметство, голямата чешма, мостът до училището и е започнат строежа на салона на читалище ,,Осъм”. Борис Спространов 1938г. – 1941г. , същият има голяма заслуга за реда в селото. Преустановил е всякакви кражби по къщите и полето. За методите му на работа и ефективността им се говори и до днес. Най-бурно развитие село Градище изживява между 1900г. и 1940-та година. По това време се построяват седем каменни чешми, много общественни сгради и се е подобрил живота на хората. Това съответства на факта, че през периода 1933г.- 1938-ма година са родени най-много деца в Градище за цялото му съществуване като село. Ноември 1913год. е създадено земеделско спестовно заемно дружество, което после е прераснало в Потребителна кооперация. От 18-ти до 20-ти август 1929год. е проведен първият въздържателен конгрес в България, като целта му е била да се намали употребата на алкохол от младите хора.
Училището е създадено през 1860-та година в двора на сегашната църква. През 1913 година се построява сегашната сграда. През 1934-та година е построена още една двуетажна сграда, с което училището придобива сегашния си вид. ЖП гара Градище е построена с доброволен труд от жители на селото през 1946година. През 1960 година село Градище става част от Община Левски. И до ден днешен е едно от дванадесетте села в общината. Към момента в селото живеят около 1 100 регистрирани и 200 нерегистрирани жители.


Основна забележителност на селото е лесопарк ,,Тараклъка” - вековна гора от летен дъб с площ от 340,194 дка, защитена местност ,където възрастта на отделни екземпляри надхвърля 150 години. Голям плюс за жителите на селото е доброто водоснабдяване, наличието на плодородни ниви, близостта на р. Осъм и малките разстояния и удобния транспорт до Левски, Павликени, В. Търново и Плевен. Именно близостта на тези градове е причина през годините на комунизма да не бъде построен нито един цех или завод на територията на селото. Като всички села и Градище има хора, с които може да се гордее.


На първо място е Бончо Генчев, бивш футболист на националния отбор и бронзов медалист от САЩ 94. Иван Ерусалимов – научен работник в един от най– престижни университети в Европа «Хайделберг». Сестрите Людмила и Даниела Радкови – солистки в ансамбъл ,,Филип Кутев” и част от оркестъра на Горан Брегович. Иван Бейков – живял в западна Европа и Америка – съратник на Г. М. Димитров. Към настоящият момент можем да кажем, че селото не е от най-добрите места за живеене. Поради лошата инфраструктора и липсата на работа много млади хора напускат селото, което доведе и до закриване на училището през 2008-ма година. 
Малкото направено през последните години не може да компенсира безхаберието и недоброто управление на селото след 1944-та година. Липсата дори и на тротоари в някои улици не е приятна гледка и носи много неудобства на живущите в селото. Единственото същественно нещо което бе направено с помоща на хора живяли и учили в миналото в с. Градище е капиталният ремонт на църквата ,,Св. Николай”. 





Снимките и информацията са взети от http://oblevski.com

«
Следваща
По-нова публикация
»
Предишна
По-стара публикация

1 коментара Историята на село Градище (Област Плевен)

Booking.com