Реклама

Booking.com
Select Menu

Катедрали

Опознай България

Екзотични кътчета

Обиколи Европа с нас

Класации

Дворци и Замъци

Хотели

Поглед от високо

Изпратено от читатели

Видео

» » » » Мостове в България


Стефан Стефанов 11:12:00 ч. 0

Аспарухов мост 


Аспаруховият мост е пътен мост в Североизточна България. Намира се в град Варна и свързва кварталите Аспарухово и Галата с централната част на града, като представлява единствената връзка през плавателния канал, свързващ Варненското езеро с Черно море. 
Пуснат е предсрочно в експлоатация на 8 септември 1976 година, като е открит от председателя на Държавния съвет Тодор Живков.. Той все още е един от най-големите мостове на Балканите. Дължината му е 1950 м., най-високата точка е на 52 м. над морето. 
Първият мост над реката преди прокопаването на каналите е бил каменен. След прокопаването на Канал 1 е поставен първоначално дървен понтонен, а от 1937 г. подвижен железен мост. През 1975 г. той е съборен от преминаващ кораб и до откриването на Аспарухов мост движението е по временни понтони.



Източници: http://bg.wikipedia.org
                 http://wikimapia.org

Дяволски мост


Дяволският мост (Шейтан кюприя) е мост на река Арда, намиращ се в живописен пролом на около 10 километра северозападно от град Ардино близо до село Дядовци.
Мостът е разположен на 420 метра надморска височина, ограден от двете страни от стръмни склонове, достигащи до 800 метра надморска височина. Дължината му е 56 метра, широчината — 3,5 м, трисводест, като на сводовете на страничните му ребра са направени отвори с полукръгли сводчета за отчитане на водата. Височината на централния свод е 11,50-12 метра, а по ръба е запазен каменен парапет с височина 12 см.
Мостът е построен в началото на 16 век по заповед и желание на султан Селим I като част от път свързващ Горнотракийската низина с Беломорска Тракия и Егейско море. На 24 февруари 1984 г. мостът е обявен за паметник на културата.

На мястото на днешния мост някога е имало римски мост, част от значимия античен път Виа Игнация, свързващ Бяло море и Тракия през проход Маказа. По нареждане на султан Селим I през средновековието мостът бил възстановен, за да продължат и търговските връзки между двата географски района. Той бил известен с името „Шейтан кюприя“ (в превод от турски: Дяволски мост). За изпълнител на задачата се приема майсторът Уста Димитър от съседното с. Неделино. Той вградил останките на римския мост в новата конструкция, използвайки само камъни от местността.



 

Източник: http://bg.wikipedia.org

Бебреш (Виадукт)

Виадуктът Бебреш е пътен мост в Западна България, по който автомагистрала Хемус преминава над долината на река Бебреш. Намира се на около 1000 м. надморска височина в Стара планина и е завършен през 1985 година. Конструкцията му включва предварително напрегнати прости греди с дължина по 60 метра. Те са разположени над 12 равни отвора при обща дължина на моста 720 метра. Изборът на относително малки отвори на гредите, направен с цел да се използва наличната технология за тяхното производство, налага изпълнението на голям брой и необичайно високи стълбове — най-високият от тях достига около 120 метра и това го прави най-високият пътен мост в България, а дълги години е бил най-висок и на Балканския полуостров.



Източник: http://bg.wikipedia.org

Мост Мустафа Паша

Мостът на Мустафа паша (наричан също Старият мост) е пътен мост, пресичащ река Марица при Свиленград, България. Той има зидана каменна конструкция, съставена от 20 свода с най-голям отвор 18 m. Мостът има ширина 6 m и обща дължина 300 m.

Мостът, построен през 1529 година, е дело на известния османски архитект Мимар Синан и е част от вакъфски комплекс, включващ още кервансарай, джамия, чаршия и хамам, финансиран от султанския везир Дамад Мустафа паша. По-късно около комплекса възниква град Мустафа паша, днес Свиленград.

Легенда

Този мост е строен някога по заповед на Мустафа паша, който бил управител на днешния Свиленград и цялата област. За хаир на душата си решил да направи мост на река Марица. 
Мостът бил строен от български майстори и няколко хиляди души работници. Хоросанът бил правен с яйца, събирани от населението на цяла Тракия. 
Пашата похарчил много пари – четиристотин кесии алтъни, и мостът станал един от най-хубавите и здрави мостове в цяла Европа.
Когато мостът бил завършен, турският султан, който прекарвал лятно време в одринската си резиденция, отишъл да го види. Той бил чувал да говорят хората за красотата и здравината му. Като видял красивия мост, султанът поискал да го купи за своя хаир и предложил на Мустафа паша похарчените четиристотин кесии алтъни. 
Смутил се Мустафа паша, той много се гордеел с този мост, но не искал да огорчи султана. Затова помолил султана да го остави да размисли още едно денонощие. Султанът се съгласил.
Прибрал се Мустафа паша в конака си и се отдал на тежък размисъл. Един ден и една нощ не мигнал и решил да не продава моста. Но се страхувал от султана, че ще му го отнеме против волята, и затова се отровил.
Като чул за това султанът, се ядосал и  проклел всеки, който се осмели пръв да мине през новия мост.
Уплашили с хората. Само бащата на Мустафа не изплашил и тръгнал по моста. Минал на другия бряг. Той вече бил изгубил детето си, но развалил султанската клетва.
Мостът стои и днес над реката, но никой не знае  името на майстора му.





Източници: http://bg.wikipedia.org
                    http://www.iskam6.com

Покритият мост


Покритият мост в Ловеч е покрит мост над река Осъм в Ловеч. Мостът свързва новата част на града с Архитектурно-историческия резерват „Вароша“. Той е единственият по рода си на Балканския полуостров. В Европа съществуват само още три подобни моста - в Люцерн, Флоренция и Ерфурт. Покритият мост е официалния символ на Ловеч.
Първото сведения за съществуването на покрит мост в гр. Ловеч е на френския пътешественик Ами Буе от 1838 г. „Покрит и украсен с дюкянчета каменен мост“. През 1871 г. Феликс Каниц при посещението си в гр. Ловеч записва „Мост...с прохладна сянка, която дава на минувачите и продавачите неговият надвиснал и клатещ се покрив“. Местни документи и спомени показват, че тези мостове са отнесени от придошлата река. 

Mостът на Кольо Фичето
През 1874-1876 г. българският строител Никола Фичев (познат още като Уста Кольо Фичето), построява прочутия покрит мост.[2] В строежа се включват много жители на Ловеч. Мостът е проектиран като транспортен. Поръчката е на Османската държава. Просъществува половин столетие и e изграден на 5 каменни устоя с височина 4,50 м. и ширина 3,50 м. (от пясъчник от близкото с. Радювене), изцяло от дърво, без метални части, като при сглобките са използвани дървени клинове. Дължината му е 84 м., височина 7 м., ширината 10 м. (от които 5 м. пътно платно) и 6 отвора.[3] Горните части на каменните устои са украсени с патриотични скулптурни изображения на лъв, двуглав орел, женски торс, бича на поробителя и др. По идея на ловчанските занаятчии е изграден като покрит мост. Във вътрешността, от двете страни на улицата, са устроени 64 малки дюкянчета с размери 2,50 м.-2,50 м. Мостът се осветява от газови фенери.

Мостът на архитект Олеков
На 3 август 1925 г. мостът изгаря почти до основи. На негово място през 1926-1931 г. е изграден нов железобетонен покрит мост по проект на архитект Ст. Олеков и инженер Цветков. Разполага с два стълба, два устоя, 3 отвора и 40 дюкянчета. Между тях минава транспортен път с ширина 4,25 м., два тротоара по 0,80 м. и две тераси с парапети за наблюдение. Покривът е от армирано стъкло и осигурява естествено осветление.

Мостът на архитект Златев
През 1981-1982 г., след реконструкция по проект на архитект Златев и инженер Малеев, железобетонният мост е реконструиран като придобива днешния си вид, който напомня варианта, дело на Кольо Фичето.[4] Строежът се извършва от бригадата на Иван Куцаров. Автомобилният път е заменен с пешеходна алея, около която са разположени 12 магазинчета и две сладкарници.[5] Днешната дължина на моста е 106 метра. Той е основна атракция за гостите на Ловеч, а магазинчетата в него предлагат всевъзможни сувенири, свързани с Ловеч и региона. Осветен е по Програма „Красива България“.





Източник: http://bg.wikipedia.org

«
Следваща
По-нова публикация
»
Предишна
По-стара публикация

Няма коментари

Оставете коментар:

Booking.com