Реклама

Booking.com
Select Menu

Катедрали

Опознай България

Екзотични кътчета

Обиколи Европа с нас

Класации

Дворци и Замъци

Хотели

Поглед от високо

Изпратено от читатели

Видео

» » » Храмове в Индия


Стефан Стефанов 10:23:00 ч. 0

Много известен храм в Индия е златния храм Амритсар, кръстен на градът, в който се намира, наричан още градът на нектара. Този град е царството на сикхите, за тях свещено число е 5 и те изпълняват 5 основни принципа (петте "К"). Първото нещо, което трябва да изпълняват е да не обръсват брадите и мустаците си (кеш), второто - да носят дървен гребен (канга), третото - да носят нож (кирпан), четвъртото - да носят гривна (кара), а петото - да носят долно бельо под формата на бермуди (каш). В златния храм се съхранява свещената книга за сикхите - Бог или Първичната книга (Ади Грантх, по-късно известна и под името Гуру Грантх Сахиб, определена за последния и окончателен Гуру след смъртта на Гуру Гобинд Сингх). Животът на хората се определя съобразно нея, в която са включени 6000 химна. В края на деня книгата най - тържествено се отнася в мраморния храм, където тя спи до 5 часа през зимата и до 4 часа през лятото.



В град Пури е разположен известния храм на бог Кришна. В него се съхраняват дървени статуи на бог Кришна. На определен ден в годината те се изнасят от храма и се поставят на огромни каруци, високи 14 м с 16 колела и всяка една от тях е теглена 4000 души. Мраморния храм, наричан още тронът на вечните, изпълнява функцията на парламент т.е. ако възникне спорен въпрос, ръководителите се събират в него и разрешават случая с категорична заповед. Към този храм е създадена специална кухня, която е безплатна и на ден е посещавана от 50000 души. Според книгата на Гинес в Индия се намира най - богатият и посещаван храм - Тирупати и е посветен на бог Вишну. В него се съхраняват над 10 тона злато, скъпоценни накити и бижута, а годишно приходите му от дарения са 30 млн евро. Преди да се влезе в него се посещава най - голямата бръснарница в целия свят, която се състои от 6 етажа. Храмовата администрация е на изключително високо ниво и включва 4500 хотела, училища и университети. Короната на бог Вишну е от 24 каратово злато, тежи 26 кг и има над 28000 брилянта.

Друг известен храм в Индия е Минакши. Наречен е така на името на царска дъщеря. Тя се родила с непривлекателна външност. Някакъв йога обаче й предсказал, че ще стане красавица, когато срещне мъжа, за когото ще се омъжи. Минакши открила своя бъдещ съпруг на свещената планина Кайлас. Това бил самият Шива. Богът й казал, че трябва да се върне в града, където той ще дойде след осем дни под името Сундарешвара или Властелина на красотата. По стените на храма са изваяни много от 330-те милиона богове в пантеона на хиндуистите. Храмът Минакши доминира над градския център. Останките на Минакши са отпреди две хиляди години. В сегашния си вид е от времето на цар Тирумала Найяк - 1623 г. Счита се за най - прекрасното произведение на средновековната индийска архитектура и е едно от най-прочутите места за поклонничество в Индия.

Храмът има четири входа. Над единия вход се издига кула, висока над 50 м. Гопурата, както я наричат, е изваяна с хиляди фигури на божества. Всеки вход има своя различна гопура. От източния вход се стига до пазарът "Пуру Мандапам". Сергиите му продължават в тъмни коридори, които отвеждат към вътрешността на храма. Минакши е истински град в града. Храмът има формата на правоъгълник със страни 258 х 223 м. Има шест концентрични кръга вътре с по-малки гопури. Горната част на една от тях е обкована с чисто злато. Долу се вижда главният вход, през който влизат хиляди хора. След него следват безброй сергии, където се продава почти всичко - от лъскави шарени гривни до плодове и огледала. Този вход се нарича "Входът на осемте шакти" или женските божества. Те са изобразени на осем колони от двете му страни. В друг коридор, стоят на пост два живи слона с боядисани в червено хоботи. Хората вземат с пръсти от боята и си поставят "бинди" - червената точка на челата.

В ъглите вътре светят малки маслени лампи. В залата Шахастрасамба Мандапам или "Залата на хилядата колони" има точно 997 колони, но не броят им е удивителен, а ювелирното изпълнение на всяка колона. По телата им са изваяни конници, митични същества или герои от индийския епос. Повечето от влезлите в тази зала носят кокосови орехи, които разбиват на определено място в каменния под. Течността потича, а храмовите служители събират останките, за да направят място на новите приношения към богинята Минакши. Има огромни статуи на Ганеш - богът слон, син на Шива, на бика Нанди и на самия Сундарешвара. Друг коридор води до голям басейн под открито небе, където посетителите се къпят. До него отстрани - в голям четириъгълен съд от камък, има дървесна пепел, с която хората посипват близката статуя и мажат лицата си. Повечето носят цветя. С тях окичват намиращия се вътре лингам - фалосът, символ на възпроизвеждащата сила на Шива. Няколко нови статуи на Ганеш и Нанди са затворени в тъмни, ръждясали решетки. Колкото повече са решетките, толкова по-свещено е мястото. Някои от хората удрят с метални предмети околните колони, които кънтят с великолепни звуци. Това е залата за бракосъчетания.

В дъното е и беседката, в която стоят младоженците по време на ритуала. Някои от колоните тук са поставени от велики императори в индийската история. В старо време е съществувал обичаят в чест на определени събития да се издигат възпоменателни колони. В тъмните коридори има човек, който продава малки топчета масло, които хората хвърлят към една статуя. Самата тя представлява купчина от гранясала стичаща се маса, под която дори не може да се разпознае чие е изображението. В дъното свети лампа със син пламък. В храма Минакши е събрано огромно количество скъпоценни камъни. Намират се зад масивна врата, охранявана от шестима жреци. Там са и дрехите на боговете. С тях обличат статуите по време на храмовите тържества. Изработени са от втъкани хиляди перли, а цената им е милиони. Сред това огромно количество скъпоценности златните предмети с монтираните по тях великолепни изумруди и рубини направо се губят. От стотици редки по форма и големина бисери е изработена и великолепната корона на Минакши. Перлите са вадени векове наред от океана. Специално с това се занимава един от малките народи на Индия - парава или летящите риби, които живеят в югоизточната част на страната.


Иконата сред индийските храмове е Тадж Махал - мавзолей в град Агра, Индия, построен от моголския владетел Шах Джахан в памет на любимата му съпруга Мумтаз Махал. Тадж Махал е смятан за най-бляскавия паметник на Моголската архитектура, стил, съчетаващ ислямски, индийски и персийски елементи. През 1983 г. е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Въпреки че централната сграда с известния си бял купол е най-популярният образ на Тадж Махал, съоръжението представлява много по-голям комплекс от функционално свързани сгради. Строителството започва през 1633 г. и е завършено през 1654 г., като в него участват хиляди строители и занаятчии от цял свят. Комплексът е изграден под прекия надзор на владетеля от група архитекти, сред които Абделкарим Мамур Хан, Макрамат Хан и Устад Ахмад Лахаури.

Като млад принц Кхуррам, третият син на император Джахангир, се жени за красавата принцеса Арджуманд Бано Бегум, с която имат 14 деца. През 1628 г. Кхуррам заема императорския престол под името Шах Джахан (господар на света), а съпругата му е наречена Мумтаз Махал (възвишената в двореца). Мумтаз Махал придружава съпруга си при всички негови военни походи. Тя умира по време на военна кампания през 1631 г. при раждане на 39-годишна възраст. Императорът решава да увековечи Мумтаз Махал с построяването на неповторима мраморна гробница. В последните мигове преди смъртта си, Мумтаз Махал моли съпруга си (Шах Джахан) да и построи най-голямата и величествена гробница в света. Той трябвало да посещава гробницата всяка година на датата на смъртта й. Шах Джахан бил дълбоко съкрушен от смъртта на съпругата си, но въпреки всичко той удържал на думата си. След приключване на двегодишен траур, строителството на мавзолея започва през 1633 г. За място на строежа е избрана голяма градина на брега на реката, собственост на раджа Джай Сингх; мястото е избрано тъй като добре се вижда от дворците в Червената крепост. Главният архитект на строежа се казвал Иса. Куполът на Тадж Махал бил направен с форма на сълза, която според Иса била сълзата на Аллах. Главна помощница на Иса била Джаханара - най - голямата дъщеря на Шах Джахан. Бракът й, сключен по политически причини, носил само нещастие на принцесата и в процеса на съвместната си работа между Джаханара и Иса се родила истинската любов. 20000 души работят тук в продължение на 21 години. След 21 дълги години на труд Тадж Махал бил завършен. Той олицетворявал истинската и чиста любав на Шах Джахан към съпругата му, но и любовта на Иса към Джаханара.

 Разноските по строителството на екстравагантния мавзолей са тежко бреме за държавата и водят до сериозна финансова криза. Когато през 1658 г. се разнася вест за сериозно заболяване на Шах Джахан, четирима от синовете му незабавно си оспорват трона. Победителят Аурангзеб намира баща си оздравял, но узурпира властта и последните 8 години от живота си Шах Джахан прекарва затворен в Червената крепост, съзерцавайки Тадж Махал. Аурангзеб погребва баща си в мавзолея, въпреки че Шах Джахан е предвиждал да построи за себе си отделна голяма гробница. В началото на XIX век британският генерал-губернатор планира да разруши Тадж Махал и да го продаде на парчета, като монументът е спасен единствено поради липсата на потенциални купувачи в Англия.
Комплексът Тадж Махал е дълъг 580 метра и широк 300 м, като в ограденото с висока стена пространство, освен мавзолеят и джамията, са разположени конюшни и ханове за видни гости. Самият мавзолей е с квадратна основа, заоблен по ъглите, всяка от страните е дълга 56.6 м, с голяма централна арка по средата и по-малки арки от двете й страни. На всеки ъгъл е разположен малък купол, а централният купол, висок 70 м, наподобява огромна перла - Мохамед описва трона на Аллах като бяла перла, поставена върху четири колони. Фасадата на мавзолея е покрита с резба и инкрустации от цветни камъни, като стиховете от Корана са съчетани с флорални мотиви.

Портата на комплекса, завършена през 1684 г., е висока 30 м, като целта е гробницата да не се вижда преди да се мине през портата. Оригиналната врата на портата, отмъкната от индуски войски през XVIII век, е била от масивно сребро, като по нея са били наковани 1100 пирона с главички от сребърни монети. Покриващите портата калиграфски надписи изглеждат еднакви по размер, като за целта буквите постепенно са увеличавани отдолу нагоре.
Градината (Чар багх) на комплекса, дълга и широка по 300 м, символизира мюсюлманския рай, в който според Корана текат четири реки - от вода, мляко, вино и чист мед. Днешната градина е бледо подобие на оригиналната, която е била разделена от водни канали на 4 части с по 16 цветни лехи във всяка част, с 400 различни растения във всяка леха. Дърветата са били кипариси (символ на смъртта) и плодови дръвчета (символ на живота). В каналите, разделящи градината, са плували пъстри риби, а сред дърветата са били пуснати най-различни птици.
От двете страни на мавзолея са разположени две еднакви сгради от червен пясъчник. Западната е действаща джамия, а източната, известна като Длсауаб (отговор) не гледа към Мека и не може да се използва за молитви.

Гробницата е разположена върху платформа, висока 6.7 м и 95 м в квадрат, като единственото двойно стълбище води към мавзолея. По страните на платформата се издигат 4 минарета, високи 41.6 м, които са леко наклонени навън: при земетресение минаретата е трябвало да паднат встрани, а не върху гробницата. На всяка кула е изписана по една буква - Р,Х,М,Н - като заедно те се четат ар-рахман (всемилостивия), едно от 99-те имена на Аллах. Вътрешността на мавзолея се състои от централна зала с великолепна акустика и четири осмоъгълни зали отстрани - те са били предвидени от Шах Джахан за гробници на членове на императорското семейство, но Аурангзеб пренебрегва волята на баща си. Под залата е разположена крипта (макбара), в която се намират гробовете на Мумтаз Махал и Шах Джахан. В централната зала са разположени копия на гробовете, тъй като е било обичайно да се прави частен и публичен гроб. Гробовете в залата, украсени с полускъпоценни камъни, първоначално са били обградени със сребърен параван, но Аурангзеб го заменя с великолепен мраморен параван. Някои от мозаечните цветчета, украсяващи паравана, са съставени от над 60 детайла и създават илюзия за обемност. Над гробовете гори лампа, чийто огън никога не трябвало да загасва (съвременната лампа е дарена от генерал-губернатора на Индия лорд Кързън, тъй като оригиналната е била открадната).




«
Следваща
По-нова публикация
»
Предишна
По-стара публикация

Няма коментари

Оставете коментар:

Booking.com