Реклама

Booking.com
Select Menu

Катедрали

Опознай България

Екзотични кътчета

Обиколи Европа с нас

Класации

Дворци и Замъци

Хотели

Поглед от високо

Изпратено от читатели

Видео

» » » » » Съкровищата на Африка


Стефан Стефанов 18:53:00 ч. 0

Африка е вторият по големина и по население континент в света след Азия. Със своята площ от около 30 221 532 кв.км (11 668 545 кв. мили) (включително площта на островите), тя заема 6,00% от повърхността и 20,3% от сушата на Земята, а нейните 906 милиона обитатели представляват 14% от населението на света. Континентът е заобиколен от Средиземно море на север, Суецкия канал и Червено море по протежението на Синайския полуостров на североизток, Индийския океан на югоизток, и Атлантическия океан на запад. Континентът има 54 суверенни държави, включително Мадагаскар, редица островни групи и Сахрави-арабска демократична република, държава-членка на Африканския съюз, чиято държавност се оспорва от Мароко. Африка, по-специално, Централна и Източна Африка, е широко разглеждана сред научната общност като мястото, от където произхождат хората и човекоподобните маймуни, както е видно от откриването на най-ранните хоминиди и техните предци, както и по-късно тези, които са на около седем милиона години. Африка лежи от двете страни на екватора, което е предпоставка за обхващането на редица климатични райони. Единственият континент, който стига от северния умерен до южния умерен пояс.

Мали

Република Мали е държава в Западна Африка. Мали е седмата по големина страна в Африка. Граничи с Алжир на север, с Нигер на изток, с Мавритания и Сенегал на запад, с Буркина Фасо и Кот д'Ивоар на юг и с Гвинея на югозапад. Столица на Мали е град Бамако. Мали се счита за наследница на Малийската империя, но до 1960 г. е била позната като Френски Судан. Днешното название произхожда от езика бамбара и означава хипопотам. Според организацията Freedom House страната е сред най-демократичните в Африка и се предоставя голяма свобода на медиите.


Племето на догоните.
















Догоните са племе, което живее в африканската държава Мали , на юг от завоя на река Нигер близо до града Бандиагара в региона на Мопти и наброява 300 000 души. Догоните са добре познати с митологията си, танцовите си маски, дървени скулптури и архитектурата си. През миналия век се наблюдават големи промени в социалната организация, материалната култура и вярванията на догоните, отчасти защото Догонската страна е една от най-големите атракции на Мали. През 1931г. френския изследовател Гриол достига до него и започва да го изследва. Това племе разполага с уникални астрономически познания и има информация за звездите Сириус Алфа и спътника и Сириус Бета. За догоните върховната звезда е Сириус Бета. За нейното съществуване те разполагат с информация от извънземното същество Номо ("водният бог"). При застъпването на двете звезди - Алфа и Бета започват религиозният празник Сиги, който е точно през 60 години и се празнува 7 години от догоните.

Тимбукту 

Тимбукту е много известен град в Мали, наричат го африканското Елдорадо, защото е пресечна точка на търговията на злато, слонова кост и сол. Наричат го още градът на триста тридесет и тримата светци, както и Суданския Рим. Известни са трите джамии направени от кирпич. През 1324 г. владетелят Муса извършва поклонение до град Мека. Той е придружаван от 60000 души, които трябва да раздадат 2 тона злато на бедните. През 1824 г. Географското общество в Париж предлага награда от 10 000 франка на този, който успее да достигне Тимбукту и се върне с информация за него. 

Шотландецът Скот Гордън Лаинг успява да влезе в града, но е убит. Успешна е мисията на французина Рене Кайле, който пътува сам и предрешен като мюсюлманин. За свое удивление, вместо блестящи златни дворци пътешественикът открил бедност и полуразрушени глинени къщи. През 1894 г. Тимбукту е завзет от французите, които частично го възстановяват. През 1960 г. става част от независимата република Мали. Тимбукту и днес е беден град, въпреки че древната му слава го превръща в туристическа атракция - има даже международно летище. Градът е един от 8-те административни района в Мали. Според преброяването от 1998 г. населението е било 31 973 жители. Тимбукту е в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО и бе обявен за застрашен град заради разрушителното влияние на пустинните вятърни бури. Световната организация финансира специална програма за съхранението на архитектурните паметници.

Египетски пирамиди 



Египетските пирамиди (и по-точно Хеопсовата пирамида) са единственото оцеляло от Седемте чудеса на античния свят. В този смисъл към тях понякога се включва и големият сфинкс в Гиза.
Под „Египетските пирамиди“ често се имат предвид само трите пирамиди на Хеопс, Хефрен и Микерин. Те не са разположени в 1 права линия. Архитект и главен надзирател на строежа е Хемон, родственик на Хуфу. Пирамидите се намират на западния бряг на Нил, в Мемфиския некропол. Древните египтяни са вярвали, че това е земята на смъртта, защото Слънцето залязва на запад. Техните домове са се издигали на източния бряг на реката.

Най-голяма е пирамидата на Хеопс (Хуфу) с височина 147 м и дължина на всяка от четирите страни 230,4 м, която е почти изцяло запазена. Липсват мраморната облицовка и върхът. Варовикът на пирамидата е разграбен, за да се построи Кайро. Пирамидата на Хефрен (Хафра, Хафре) е по-малка, а тази на Микерин (Менкауре) е съвсем скромна. От трите пирамиди само тази на Хефрен все още има част от оригиналната си мраморна облицовка. Те са построени от големи каменни блокове, тежащи средно около 2 тона. Счита се, че е била построена за период от 20 години и строежът и е завършен през 2580 пр.н.е. След 2600г. пр.н.е. в Египет били построени много пирамиди. В строителството им участвали хиляди роби. Учените не са установили причината, поради която гробниците на фароаоните имат пирамидална форма. Огромните им размери и съотношението между отделните елементи навеждат на мисълта, че те са били съобразявани с математическите и астрономическите познания на египтяните. Пирамидите били свидетелство за почитта към боговете, но същевременно чрез тях фараоните оставяли в историята траен знак за своето съществуване и могъщество.
Етиопия

 В близкото минало това, което много хора знаеха за Етиопия, беше, че в нея населението е бедно и страната е символ на световния глад. И въпреки че все още има остатъци от онази бедност, Етиопия е започнала да се съживява като залага на културния туризъм и развитие на икономиката.
Етиопия държи много от най-удивителните съкровища на Африка, като средновековните пещерни църкви в Лалибела и 1700-годишните каменни обелиски в северния град Аксум.
Етиопия, която сама нарича себе си Страната на Кралицата от Шеба, казва също, че в нейния град Аксум се съхранява и Светият кивот, кутия от злато и акациево дърво, за което е смятано, че там са се държали Десетте Божи заповеди.
Според Библията изработването на кивота е заповядано от Бог на Мойсей в Синайската планина. Кивотът и неговото светилище (Соломоновият храм) представлявали "хубостта на Израел". При разрушаването на Соломоновия храм в Йерусалим (587 г. пр.н.е.), кивотът изчезва и от тогава съществуват множество хипотези и спекулации относно неговата съдба и местоположение.

Етиопските християни казват, че Кивотът е някъде в църквата на Света Мери от Зион в Аксум. (Освен тази църква можете да посетите и други места, очертаващи корените на християнството, каквото е селото Фалаша, дом на няколко останали етиопски евреи.).
Въпреки че страната не може да се състезава с Кения или Южна Африка, когато става въпрос за голяма конкуренция, Етиопия наистина има повече от дузина национални парка, които се смятат за едни от най-красивите в областта под пустинята Сахара. Теренът обхваща района от платата на планината Симиен до белите водни бързеи на напълно необитаемата долина Омо.
Няма никакви луксозни палаткови лагери с подове от тиково дърво и пет-звездни вечери, но някои туроператори предлагат сафарита в долината Рифт, националния парк Маго и други далечни резервати. Посетителите могат да прекарат деня сред леопарди и наблюдавайки птиците, преди да се втурнат назад до хотелите си.
За туристите е интересно да посетят Адис Абеба – оживената столица със своя екзотичен нощен живот, или Гондар - по-бавно развиващият се град, наричан Камелота на Африка, защото има много замъци.
Много хора обаче се притесняват за своята сигурност по време на престоя си в Етиопия. Въпреки че са отвличани европейски туристи и местни хора в региона Афар в Етиопия, близо до границата с Еритрея, турроператорите казват, че пътниците не трябва да се колебаят от това да посетят Етиопия.

"Районът Афар е повече от 800 километра на североизток от Адис Абеба и отдалечен от историческия път, който привлича международни посетители”, каза Памела Лейзърс, говорител на американска компания, които извършва пътувания до Етиопия. Страната в подсахарска Африка, е известна със своята красота (Планината Симиен, езерото Тана и Сините Нилски водопади) и заради нейната история (скалните пещери от ХІІ век; Stelae парк; дворецът на Кралицата на Шеба; музеят Аксум и крепостите на Гондар).
Джони Билбай, основател на британска компания, която извършва пътувания, каза: „95% от Етиопия е безопасна за туристи. Това, което е особено странно, e, че има предупреждения от страна на правителството към туристите, казващи на посетителите да не преминават през онзи специален район”. Институциите предупреждават да се внимава, когато се преминава навътре на 50 километра до етиопско-еритрейската граница. Отношенията са били обтегнати, откакто през 1993 г. Еритрея получи независимост от Етиопия.
Етиопия скоро посрещна Новото хилядолетие през 2007 г. Африканската държава все още се придържа към Юлианския календар, според който Новото хилядолетие (2000 г.) започва на 12 септември.
Новото хилядолетие беше посрещнато в етиопската столица Адис Абеба от хиляди туристи. Някои от мероприятията обаче бяха отменени заради заплахи от атентати - напомняне за нестабилната ситуация в региона на Африканския рог и за напрегнатите отношения на Етиопия със съседката й Еритрея.

Пустинята Сахара


Сахара е най-голямата пустиня в света, разположена в Северна Африка на територията на Мавритания, Мароко, Алжир, Тунис, Либия, Египет, Судан, Чад, Нигер и Мали.
Площта и е 9 млн. кв. км и заема повече от 1/4 от африканския континент. Името й идва от арабската дума за пустиня. Около 1,5 млн души обитават пясъчната повърхност, като най-много от тях са в Мавритания, Мароко и Алжир. Най-големият град, който е разположен в Сахара, е Нуакшот - столицата на Мавритания.
Сахара се разделя на много области: Тенере, Голям западен ерг, Голям източен ерг, Танезруфт, Хамада ал Хамра, Ерг Игиди, Ерг Шеш, Арабска пустиня, Либийска пустиня, Нубийска пустиня. 1/4 от пустинята е с планински масиви, чийто най-висок връх е Еми Куси с височина 3415 метра в Чад. Някои от високите върхове дори през лятото са покрити със сняг, което е доста любопитен факт, тъй като в Сахара е непрекъсната горещина.

Климатът на Сахара невинаги е бил толкова сух, колкото е днес. Изследвания направени въз основа на откритите фосили, показват, че този регион е имал влажен климат и тук е расла буйна растителност. В края на последния ледников период, преди около 8 000 години, в пустинята често има дъждове, но днес тя е едно от най-сухите места на света. Валежите в областта се изчисляват само на около 20 мм годишно. Дневната температурна амплитуда е около 35°С, докато сезонната амплитуда достига до 56,5°С. Температурата на пясъка в пустинята може да достигне до 81°С. Най-високата температура на света - 58°С, е измерена в оазиса Ал Азизи в Либия през 1922 г.
В Сахара духат силни ветрове, които създават пясъчни бури. Характерни местни ветрове са гибли, самум и сарат в Алжир и Тунис, хамсин в Египет и шергуй в Мароко.

Най-голямата и единствената постоянна река в Сахара е Нил. Тя преминава през Судан и Египет и се влива в Средиземно море чрез делта. При избликване на подземни води на повърхността се образуват оазиси, които са обкръжени от буйна растителност. Такива са Бахария, Дакла и Сива в Египет, Куфра в Либия, Тидикепт и Гурара в Алжир. Много са и солените езера - шотове, които се срещат най-често в Алжир и Тунис. Най-известните са Шот ал Джерид, Шот еш Шерги и Шот ал Ходна. В коритата на някогашни реки, известни като уади, понякога има временен воден поток при силни дъждове.
Поради лошите условия за живот Сахара е слабо населена. Общо в пустинята живеят около 2 милиона души, основно в оазисите и в близост до тях. Най-много са берберите, туарегите, коптите и бедуините. Най-големите градове на всички държави в областта на Сахара са разположени по крайбрежията на Средиземно море и Атлантическия океан.


Река Нил

Нил е река в североизточната част на Африка, обикновено приемана за най-дългата река в света с дължина 6 650 км, включваща притоците Бели Нил и Кагера. Нил се образува от сливането на реките Бели Нил и Сини Нил край суданската столица Хартум. Сини Нил извира от езерото Тана в Етиопия и е източник на повечето вода и плодородни наноси, носени от реката. Бели Нил има по-голяма дължина и води началото си от езерото Виктория в Уганда. В дължината на Нил обикновено се включва Бели Нил и най-дългият приток на езерото Виктория - река Кагера, извираща близо до езерото Танганика и преминаваща през Бурунди, Руанда и Танзания.

Северната част на реката, след сливането на Бели Нил и Сини Нил, преминава почти изцяло през пустинята Сахара на територията на Судан и Египет, чиято цивилизация още от древността е силно обвързана с реката. По-голямата част от населението и градовете в Египет са разположени в близост до Нил, както и почти всички исторически паметници от Древен Египет. Реката се влива в Средиземно море с обширната Делта на Нил.
Водосборната област на реката е с площ 3 400 000 км. и освен страните, през които протича тя, обхваща също части от Еритрея, Етиопия, Кения и Демократична република Конго. По поречието на Нил има многобройни прагове, езера, разливи.

«
Следваща
По-нова публикация
»
Предишна
По-стара публикация

Няма коментари

Оставете коментар:

Booking.com