Реклама

Booking.com
Select Menu

Катедрали

Опознай България

Екзотични кътчета

Обиколи Европа с нас

Класации

Дворци и Замъци

Хотели

Поглед от високо

Изпратено от читатели

Видео

» » » » Айфеловата кула


Стефан Стефанов 7:35:00 ч. 0

Когато говорим за Париж, нахлуват много и все приятни картини. Неповторимият аромат на френските кифлички и кроасани, уличките с романтични кафенета и ресторанти, корабчетата покрай Сена и атмосферата изпълнена с нежни шансони, но на фона на всичко това силно се откроява солидната фигура на Айфеловата кула. Това бижу, вплетено в сърцето на града и осветено нощем в безброй светлини, кипи от живот и енергия почти денонощно.
Айфеловата кула е метална решетъчна кула, разположена на Марсово поле в Париж, превърнала се в един от най-популярните символи на Париж и Франция и една от най-известните конструкции в целия свят. Тя е най-високото съоръжение в Париж, и най-посещаваният срещу заплащане паметник в света, изкачвана ежегодно от 5,5 милиона посетители, като за цялото време на съществуването си е посетена от над 200 000 000 души.. Наречена по името на своя създател Густав Айфел, тя е построена като входна арка на Световното изложение в Париж от 1889 г., с което е отбелязана стогодишнината от Френската революция. Построена е за по-малко от 2 години, като изграждането и е струвало 6,5 млн. франка.
Айфеловата кула е с височина 324м, приблизително колкото 80-етажна сграда, като до върха и водят 1792 стъпала. Тя е най-високата конструкция в света от своето построяване до 1930 година, когато е изместена от тази позиция от Крайслер Билдинг в Ню Йорк. Ако не се отчитат поставените върху конструкциите антени, Айфеловата кула и днес е втора по височина във Франция след завършения през 2004 година виадукт Мийо.
Кулата има три нива, достъпни за посетители. Изкачването до първите две нива става по стълбище или с асансьор. Стълбището до първото ниво, както и това от първото до второто ниво, има над 300 стъпала. До най-високото ниво може да се стигне само с асансьор. На долните две нива са разположени и ресторанти.
През 1884 г. на двамата главни инженери от фирмата на Густав Айфел, Емил Нугие и Морис Коешлин, им хрумва да изградят едно наистина високо съоръжение. За реализирането на проекта те привличат на своя страна Стефан Совестър. На 15 февруари 1887 обаче група културни дейци представят жалба пред ръководителя на проекта, господин Алфан. Сред тях са Ги дьо Мопасан, Александър Дюма син, Шарл Гарние и Франсоа Копе. Мопасан определя кулата като висока и мършава пирамида от железни стълби с по-скоро тромав и гигантски скелет, чиято основа сякаш е направена, за да носи ужасен паметник на Циклоп, а оттам се проточва в смешен и тънък профил на заводски комин. Но споровете заглъхват още със завършването на зданието и с признаването на наистина всеобщия й успех. Построена за по-малко от 2 години, за да короняса Световното изложение през 1889, с което се отбелязва стогодишнината от Френската революция. Осветена е на 31 март и отворена на 6 май. Нейният архитект е Густав Айфел, автор и на други известни постройки като Статуята на свободата, Виадукта в Гараби (Кантал), Гарата Нюгати в Будапеща (Унгария).

В зависимост от околната температура височината и може да се промени най-много с 8 см заради разширението на метала. При буря максималното отклонение е 15 см. Изградена е от пудлинговано желязо. Конструкцията и съдържа над 18 000 метални части и 2 500 000 нита, тежи 10 100 тона. В последствие кулата е подсилвана на най-наложителните места и е олекотена с 1 340 тона, натрупани през годините, а витото стълбище на третия етаж е заменено с такова на прави отсечки. Изискванията за сигурност са доуточнени и осъвременени. До върха се стига по 1792 стъпала, което е годината на обяваване на Първата Френска Република. В построяването участват 50 инженери и 132 работници. Имайки предвид мерките за сигурност по това време, забележителен е фактът, че само един работник е намерил смъртта си при построяването на кулата (по време на инсталиране на асансьора на Отис). След серия изчисления инженерите извиват подпорите така, че кулата да устоява на ветровете.
От създаването и насам тя е била пребоядисвана 17 пъти, или по един път на всеки 7 години. Според нейния създател боядисването е гаранция за съхранението на металните конструкции. Цветовете са били сменяни няколко пъти: отначало кафяво-червено, след това бежово-жълто и последно - бронзово. Използвани са различни нюанси, за да може цветът да остане неизменен за очите на зрителите. За да бъде боядисана кулата, са нужни 60 тона боя и 25 бояджии трябва да работят повече от една година. Последното пребоядисване е започнало през декември 2001 и е завършило през юни 2003.
В началото са предвиждали кулата да бъде разрушена след 20 години. В крайна сметка тя се превръща в лаборатория за научни изследвания. За това допринася и Густав Айфел. И така, инсталирани са множество уреди - от барометри до гръмоотводи, включително и радиотелеграфски уреди.
Айфеловата кула присъства в произведенията на много артисти. Жорж Сьора я рисува през 1888 (преди завършването и?), а по-късно и Раул Дюфи, и Марк Шагал. Отношението на писателите е различно. Докато Леон Блуа критикува «жалкия електрически стълб», Гийом Аполинер сравнява кулата с египетските обелиски и я призовава в Алкохоли : « Овчарко, кула на Айфел, стадо мостове блее в сутринта ».
Понастоящем Айфеловата кула е собственост на кметството в Париж, което е поверило експлоатацията и на Ново дружество за експлоатация на Айфеловата кула, дружество със смесено участие.
По света има много нейни копия и имитации. Най-висока е Токийската кула  в Токио (333 метра). В Лас Вегас се намира една Айфелова кула, намалена наполовина. Други имитации могат да се видят в Прага, в Блякпул  (Великобритания), в Лион на хълма Фурвиер, също и в Париж, Тексас.
Айфеловата кула е мощна притегателна сила. Там постоянно има внушителен брой туристи, както и кореняци парижани - в подножието и или в околните паркове, доста обширни и приятни през всеки сезон.
Няма друга постройка в света като Айфеловата кула. Направена изцяло от желязо и стомана, тя предизвиква възхищение с красотата си във всеки, който застане пред нея. Огромните размери и мащаби на този шедьовър на инженерното строителство смайват с хладната си архитектура, която въпреки това носи очарованието на един от най-романтичните градве в света – Париж. Айфеловата кула е безспорният символ на френската столица. Мнозина са на мнение, че тази конструкция е всичко друго, но не и красива, но видите ли я нощем, осветена от хиляди лампи, няма как да отречете особения уникален чар, който Айфел е пресъздал в „труда на своя живот”.
Айфеловата кула е изключително красива вечер, когато се включи осветлението и. През 19 в. тя била осветявана от 10 000 газови фенера, два прожектора и фар на върха, който светел със синя, бяла и червена светлина (цветовете на френското знаме). През 1900г. е била оборудвана с електрически лампи, а съвременното осветление е включено за първи път на 31 декември 1985г., като в днешни дни са добавени и сребристи лампи, които се включват за по 5 минути на всеки кръгъл час.



«
Следваща
По-нова публикация
»
Предишна
По-стара публикация

Няма коментари

Оставете коментар:

Booking.com