Реклама

Booking.com
Select Menu

Катедрали

Опознай България

Екзотични кътчета

Обиколи Европа с нас

Класации

Дворци и Замъци

Хотели

Поглед от високо

Изпратено от читатели

Видео

Много големите градове често се разклоняват в множество региони (общини), което води до създаването на градове в рамките на градовете. Тук е включена популацията само на градовете без градските агломерации.
Място Град Население през 2011 Население през 2001
1. Мумбай (Бомбай) 12,442,373 11,978,450

Мумба̀й, наричан също Бомбай, е град в Западна Индия, център на щата Махаращра. Разположен е на остров Салсет в Арабско море. Той е най-големият град в Южна Азия и втори в света
2. Ню Делхи 11,007,835 9,879,172

Ню Делхи е официалната столица на Индия, намиращ се в метрополиса Делхи. Заема територия от само 42,7 km². Тук е седалището на федералното правителство на Индия и правителството на Делхи.
3. Бенгалуру (Бангалор) 8,443,675 4,301,326

Бенгалу̀ру (по-известен като Бангало̀р) е град в южна Индия, столица на щата Карнатака. Градът е административен център на метрополис с площ около 740 km². Това е голям индустриален център с развита електроника, тежко машиностроене, космически отрасъл. Наричан е „индийската Силициева долина“
4. Ченай 7,088,000 4,343,645

Ченай е голям град в Индия, столицата на щата Тамил Наду. Разположен е на Короманделския бряг при Бенгалския залив. 12-километровият плаж Марина в източната част на града е сред най-дългите в света.
5. Хайдарабад 6,731,790 3,637,483

Хайдарабад е столицата и най-големият град на щата Телангана, Югоизточна Индия. Общата му площ е 625 km². Основан е през 1592 г.
6. Ахмедабад 5,577,940 3,520,085

Ахмедабад е най-големият град в провинция Гуджарат. Градът е бил столица на щата Гуджарат от 1960 до 1970 г., след това столицата е преместена в Гандинагар. Понякога градът е наричан Карнавати, на името на древен град, който е съществувал на същото място, в съседните области е наричан Амдавад, а населението се нарича амдавади.
7. Сурат 4,501,610 2,433,835

Сурат е пристанищен град в Индия, разполжен в западния щат Гуджарат. Площта му е 327 км². В градът са развити текстилната и диамантената индустрии.
8. Колката 4,486,679 4,572,876

Ко̀лката (до 2001 г. – Калку̀та) е град в Североизточна Индия, център на щата Западна Бенгалия. Разположен е на брега на река Хугхли. По време на британското владичество Калкута е столица на цялата Британска Индия чак до 1911 г., благодарение на което градът е крупен образователен, научен, културен и политически център. От друга страна, проблеми на града са бедността, замърсяването на въздуха и задръстванията по пътищата.
9. Пуна 3,115,431 2,538,473

Пуна е град в щата Махаращра. Площта на Пуна е 700 км² и се намира в западната част на страната. Най-близкото пристанище до града е това на Мумбай на разстояние от 150 km на запад.
10. Джайпур 3,073,350 2,322,575

Джайпур е град в Индия, столица на щата Раджастан. Намира се в северозападната част на страната и заема обща площ от 200,40 км². Основан е през 1727 г. Разположен е на 265 км от Делхи в близост до пустиня.
Катедралата Св. Михаил се намира в Хамбург и е построена през втората половина на 18 век. През 1750 г. сградата е разрушена от гръм, но през 1786година е реновирана в днешния си вид. Построена в бароков стил тя е най-големият храм в Хамбург. Посещавана годишно от над един милион туристи.
 Църквата е посвете на архангел Михаил за това над входа й има величествена бронзова статуя на светеца, борещ се с Дявола.
През втората световна война камбанарията на църквата бива разрушена, новата камбанария е точно копие на старата, но малко модернизирана - в нея има асансьор, в който ще можете да се качите на 132 метровата кула за да се насладите на открилата се гледка, която от векове служи за отправна точка на корабите, плаващи по река Елба. Естествено, че можете да го направяте и по 452-те стъпала, като по този начин ще видите и може би чуете 6-те църковните камбани. Ще видите и най-големия часовник в Германия. Диаметърът на часовника е 8 метра.


При посещението си може да изгледате 30-минутния филм Hamburg HiStory, разказващ за 1000-годишната история на града.
Тук са погребани множество известни жители на Хамбург, включително архитекта на катедралата – Ърнст Зоннин.
Катедралата Свети Михаил е използвана като противобомбено убежище през Втората световна война.

Щом сте във Франция трябва да отидете и до Страсбург. Тази древна столица на Елзас е днешната централа на Съвета на Европа и мястото, където заседава Европейският парламент, но не за да видите парламента ( е може и него), а за да разгледате от близо великолепната готическа катедрала Нотр Дам, направена от червен гранит.
Тя има аналози в Париж и Рейм, но всички твърдят че в Страсбург, е с по-финни и по-изящни орнаменти.
Въпреки че има премески от романска архитектура, Норт Дам се счита за един от шедьоврите в готическата архитектура.
Днес над целия град се откроява катедралната кула, висока 142 м, завършваща с двоен кръст. Нотр Дам дьо Страсбург е на 6-то място по височина сред църквите, но все още е известна като най-високата сграда, датираща от Средновековието. Над 200 години е най-високата сграда в света – от 1625 г. до 1847 г., което кара Виктор Юго да я описва като „грандиозно и изящно чудо”.
Стоежът на страсбургската катедрала „Нотр Дам” започва през 1015 г. по предложение на епископ Вернер фон Хабсбург, върху основите на стар римски храм. През 12 век е опожарена и много голяма част от постройката е унищожена. Стоежът е възобновен през 1176 година, когато в Елзаската провинция навлиза готическия архитектурен стил, в съответствие с който е издигнат и този шедьовър. От първоначалната постройка на църквата са запазени двете женски статуи, символизиращи Църквата и Синагогата и показващи триумфа на християнството и отстъплението на юдеизма. Завършена е през 1439 година. Реформацията остава своя отпечатък върху „Нотр Дам” като я превръща в протестантски храм. Но когато Страсбург е присъединен към Франция през 1681 г. тя отново си възвръща католическия характер.
Правят впечетление витражите, като някои от тях датират от ХІІ век и 18 метровия астрономически часовник от ХVІ век, , който отчита не само времето, но и движението на планетите и Зодиака. Всеки ден точно в 12:30 ч. той слага началото на парад от страховити алегорични фигури, възпроизвеждащи Страстите Христови.Не може да не обърнем внимание и на богато украсения кръщелен купол от 1443г, скулптурите на Христос, гоблена „Животът на Мария” от 17 век и на орган датиращ от 1620г.
Много са историческите факти, както и интересните легенди, които ще ви разкаже ексурзовода в Катедралата. Надявам се някои ден да се докоснете до магията на средновековието, като посетите това място, ако вече не сте го направили.



Една от възхитителните готически катедрали на Европа може да бъде видяна в Чехия. Това е катедралата Свети Вит (на чешки: Katedrála svatého Víta), разположена на върха на хълма Храдчани, в крепостта Пражки град (с президентската резиденция) в Прага. Тя е определена за седалище на архиепископа на града.
Пълното име на катедралата (от 1989 г.) Пражка катедрала „Светии Вит, Вацлав и Войтех“ е в чест най-важните чешки светци Вит, Вацлав и Войтех. За патрон на църквата е избран св. Вит, тъй като Вацлав получава от император Хенрих I свещена реликва – ръката на св. Вит. Друга хипотеза за избора на патрон се обяснява с желанието на Вацлав да направи християнството по-приемливо за езическото население. Избира Свети Вит поради близката звучност до Световит – славянско божество.
В нея са погребани много от кралете на Бохемия. Катедралата е отличен пример за готическа архитектура, макар че в нея могат да се открият и елементи от барок и неоготика. Това е най-важната църква в страната. Причината за това е дългият период, през който се строи – от 1344 г. до 1929 г.

Историята на катедралата всъщност започва през 925 година когато е построена църква, която представлява романска ротонда. Стоежът започва по нареждане на Вацлав I, херцог на Бохемия. Тя е била с диаметър 11м. и с 4 подковообразни абсиди. През ХІв. западната абсида била преустроена на камбанария. Останки от едната абсида са запазени в подземията на катедралата. През 1060г. княз Спитигнев ІІ (1055-1061) построил на мястото на романската ротонда трикорабна базилика. Ротондата и базиликата са се намирали на мястото на сегашната камбанария и параклисът на св. Вацлав.
Строежът на днешната готическа катедрала започва на 21 ноември 1344 г., когато епископът на Прага е издигнат в архиепископ. Първият майстор-строител е французинът Матиас от Арас, построил папския дворец в Авиньон. Той проектира основния дизайн на катедралата, като вкарва някои елементи, характерни за френската готика – „Св. Вит“ е трикорабна базилика с аркбутани, къс трансепт, олтар с 5 ниши, десетоъгълна апсида и няколко параклиса.
След като през 1352 г. Матиас от Арас умира, главен строител на катедралата става Петр Парлерж, който тогава е едва на 23 години. Отначало той работи по плановете на предшественика си и, след като приключва строежа дотам, докъдето Матиас го е планирал, Парлер продължава изграждането според собствените си идеи. Със смелия си иновативен дизайн, той съчетава по уникален начин различни готически елементи. През 1406 г. Парлерж умира и строежът е поет от неговите синове — Венцел Парлерж и отчасти Йоханес Парлерж. Те довършват трансепта и голямата кула от южната страна на катедралата.

Строежът на катедралата спира в първата половина на ХV век, когато започват Бохемските войни. Голяма част от интериора на все още незавършената катедрала е ограбен, а през 1541 г. по време на голям пожар катедралата е силно повредена.
След като обстановката се успокоява, в края на ХV век крал Владислав II възлага работата по завършването на катедралата на архитекта Бенедикт Риед, но малко след започването на работата строежът отново спира поради липса на средства. Макар и кратка, работата на архитекта донася някои ренесансови и барокови елементи върху интериора и екстериора на катедралата — най-забележими са бароковият връх на голямата южна кула и органът в северното крило на трансепта.
През 1844 г. по време на среща в Прага на германските архитекти Вацлав Песина заедно с неоготическия архитект Йосеф Кранер предлагат програма за обновяване и завършване на катедралата. По-късно през същата година се сформира „Съюз за завършване на катедралата „Св. Вит“ в Прага“.

Постепенно в началото на 1860-те год. работата започва. От интериора са свалени бароковите декоративни елементи и е възстановен първоначалният облик. През 1873 г. Крамер умира и работата му е поета от Йозеф Мокер, който прави проект за западната фасада в класически готически маниер – с 2 кули. Това е моделът, към който се придържа след неговата смърт последният архитект Камил Хилберт.
Розетният прозорец над главния портал, който представя библейски сцени от Сътворението, е проектиран от Франтишек Кисела през 1925-1927 г. Катедралата е окончателно завършена за юбилея на Вацлав I през 1929 г.Тя е дълга 124м., широка 60м. и висока 34м. Камбанарията й е висока 96.5м., а в двата края на западната апсида се издигат две 82-метрови кули, между които е разположен 10-метров кръгъл прозорец – розета.
На южната стена на катедралата се намира парадната Златна порта, която води към параклиса на св. Вацлав. Над вратата има мозайка направена през 1371-1372г. изобразяваща Страшния съд и коленичилите Карл ІV и Елизабет Померанска. Между образите на владетелите в миналото е имало статуя на св. Богородица. Над владетелите е изобразен Христос в мандорла, а пред него са представени молещи се 6 чешки светци – Прокопий, Зигмунд, Вит, Вацлав, Войтех и Людмила. Западно от тях са разположени праведниците, а източно – грешниците. Мозайката е била успешно реставрирана през ХХв. От двете страни на входа има мозайки изобразяващи Адам и Ева (1939г.), а срещу нея е представено Разпятието (1945г.).

Британските Вирджински острови (на англ. British Virgin Islands) са задморска територия на Великобритания. Те са част от Карибските острови и са разположени в Карибско море на изток от Пуерто Рико. Британските Вирджински острови са с население от 22 016 жители (2005 г.) и имат обща площ от 153 км².
Британските Вирджински острови включват около 60 карибски острова, вариращи по големина - от най-големият остров Тортола, който е 20 километра дълъг и 5 километра широк до миниатюрни ненаселени островчета. Островите са част от архипелага на Вирджинските острови и са разположени на няколко мили източно от Американските Вирджински острови.
На север, Британските Вирджински острови граничат с Атлантическия океан, а на юг с Карибско море. По-голямата част от островите са вулканични по прозиход и имат хълмист и неравен терен. Четирите главни острова са Тортола, Вирджин Горда, Анегада и Джост ван Дике.

Ако сте влюбени в морето и плажовете, идеалната дестинация за вас са Британските Вирджински острови. Над 50 идилични острова от архипелага примамват с кораловите си рифове, сините си води, подводни пещери, тунели и останките от известни корабокрушения. Колоритна океанска фауна включва морски костенурки, скатовете манта, октоподи, морски звезди, китове акули.
Британски Вирджински острови са божествени късчета земя, скрити в сърцето на Карибите. Изпълнени с невероятна екзотика, островите са една от най-изкушаващите дестинации за вълшебна почивка.
Искрящи бели пясъци, ярка тюркоазна вода, богата местна история и култура – очаква ви топлата прегръдка на островите и едни от най-незабравимите емоции. През деня освен на релакс на плажа, можете да се насладите на конна езда сред екзотичната природа или да опитате от някой от многобройните водни спортове - подводно гмуркане, плуване с делфини, спортен риболов и др. Можете да прекарате чудесни вечери в уютните ресторантчета, очароващи с вкусна местна кухня и богата програма с музика на живо.

В миналото много велики сили са спорели за контрола над територията на Британски Вирджински острови. Според предания, Христофор Колумб е отркил островите по време на второто си пътешествие, през 1494 г. и им е дал името Света Урсула и единайсетте хиляди девици, което накратко било произнасяно Девиците. Откритите през 16 век находища на медна руда предизвикали голям интерес към островите и за тях започнали да си съперчниат англичани, французи, испанци, холандци и датчани. През 1648 г. най-големия остров – Тортола бил заселен от холандците, но близо 25 години англичаните завладяли острова и негови съседи. През 1917 г. САЩ откупили от Дания островите Сейнт Томас, Сейнт Джон, Сейнт Крокс и по този начин се обособили разположените в съседсво - Американски Вирджински острови и Британски Вирджински острови.
Днес Британски Вирджински острови са под владението на Великобритания. Освен, че са една от най-атрактивните туристически дестинации в света, островите са изключително привлекателен финансов център за офшорни инвестиции. Регионът е привлекателен с политическата си и икономическа стабилност, добре развитата банкова система и развитата система от международни комуникации.

Плажовете – сякаш са излезли от снимка – безупречни. Спокойствието и тишината са ги превзели. А какво по-хубаво от това да вземеш в ръка любимата си книга, един удобен шезлонг, разбира се много слънцезащитен крем и да се насладиш. А времето там сякаш е спряло.
От китните ресторантчета се носи гласът на вечния, идола - Боб Марли. За авантюристите има само едно приключение, на което не биха устоили – гмуркането. Тюркоазено сините, чисти води само те подканят да грабнеш шнорхела и плавниците и да се потопиш в карибския подводен и цветен свят. Изумруденосиня вода, фин, бял галещ нозете пясък, богат подводен свят, великолепно съчетание между гъсти гори, спускащи се стремглаво към бреговете на островите, любезни и гостоприемни жители. Уютните хотели са накацали по хълмовете, от които се открива най-прекрасната гледка, която човешкото око може да си представи.


Статията е написана от: МАРИЯ ВЕНКОВА ГРУЕВА
Публикувана в: Блога на Estellia

Антигуа и Барбуда (на английски : Antigua and Barbuda ; испански : Antigua y Barbuda) е островна държава, разположена в източната част на Карибско море, на границата с Атлантическия океан. Тя е част от Подветрените острови (Leeward Islands), които са в състава на островната група Малки Антили. Съседи на Антигуа и Барбуда са Гваделупа на юг , Монсерат на югозапад , Сейнт Китс и Невис на запад, Сен Бартелми (Saint Barthélemy) , Сен Мартен (Saint-Martin) и Ангуила (Anguilla) на северозапад. Столицата е град Сейнт Джонс.

Първите жители на Антигуа и Барбуда са индиански племена. По-късно островите са заселени от племената араваки и кариби. Христофор Колумб за първи път слиза на остров Антигуа по време на второто си пътешествие през 1493, когато му дава това име. Първите селища, основани от испанците и французите, но по-късно островите преминават под британско владичество. Англия основава колония на остров Антигуа през 1667, когато заселва роби от ирландски произход. Робството на островите е отменено през 1834. Островите получават независимост в рамките на Британската общност през 1981. Територията на страната се състои от множество острови, сред които о. Антигуа е най-големият и най-населеният. Разположеният малко на север от него о. Барбуда е другият главен остров. Климатът на островите е топъл, тропически с относително постоянна температура през цялата година. Към територията на Антигуа и Барбуда спада и малкият ненаселен остров Редонда.

Островите са предимно равнинни, като най-високият връх е Боги (Boggy Peak) на височина 402 метра. Столицата на тази малка островна държава се казва Сейнт Джон, който е и най-големият град на остров Антигуа. Кодрингтон (Codrington)е главният град на по-малкия остров Барбуда.
Туризмът е доминиращият отрасъл в икономиката на Антигуа и Барбуда. Около 30% от земята в Антигуа е засята. През последните 30 години земеделският дял във БВП е спаднал от 40% на 12%.

По-голямата част от жетелите на Антигуа и Барбуда са преки потомци на робите, които са използвани за тежката работа по плантациите със захарна тръстика. Останалите жители са потомци на европейци, предимно ирландци, англичани и португалци. Официалният език в страната е английски, но сред местното население е широко разпространено наречието патуа, креолски диалект.
Почти всички жители са християни, като англиканите са най-многобройни (около 44%).



АНТИГУА

Остров Антигуа (най-големият в държавата Антигуа и Барбуда на Карибско море) е известен със своите 365 плажа – по един за всеки ден от годината. Островът предлага редица забавления, освен стоенето на плажа. Антигуа ма чудесни рифове и останки от разбити кораби, които да се изследват чрез гмуркане.
Остров Антигуа е най-големият и най-населеният остров в държавата Антигуа и Барбуда, която се намира в Карибско море. Столицата на тази малка островна държава се казва Сейнт Джон, който е и най-големият град на остров Антигуа. Кодринктон (Codrington)е главният град на по-малкия остров Барбуда.

Заради тежката зима досега хората могат да копнеят за бързо бягство на топло време - като ден на плаж на карибската нация Антигуа. Като се има предвид, че островът се гордее с 365 плажа, има различна обляна от слънце ивица от пясък за всеки ден на годината.
Девизът на Антигуа вероятно е "Плажът е само началото", но няма никаква причина да оставите мястото си близо до брега на плажа, освен ако не искате да се присъедините към една от островните дейности с високо напрежение.
Ще кажете, че това е все едно да гледате залеза. Най-интересната част на скорошно пътуване до Антигуа беше приветливостта и коктейлите, споделени с посетителите от всички краища на света в горната част на бар и ресторант Shirley Heights Lookout. Там драматични залези допълват регето, soca и музиката на steel band (оркестър от ударни инструменти, направени от газени варели), които имат изпълнения в четвъртък и в неделя.
Построени в късните 1700-те години, за да защитят острова, укрепленията с наблюдателни постове, оръжия и военните сгради сега предлагат смайващи гледки на английски и Falmouth пристанища. Гледайки на юг, вие можете също така да видите островите Гуадалупе и Монсерат, с техните все още активни вулкани.

Можете да вземете много добро пилешко или свинско печено месо на грил и студен Wadadli, местно варена антигуанска светла напитка (наречена на оригиналната американо-индианска дума за острова). За да угасите пламъците на пикантната островна храна, изберете ръчно направена антигуанска освежителна напитка, която е направена от сироп и сода.
Почитателите на историята и моряците ще се насладят на разходка през корабостроителницата Нелсън. Възстановената конструкция, изградена като военноморски двор на негово величество Антигуа през ХVІІІ и ХІХ век, функционира като поддържан дом за британските кралски военни кораби от военноморска флота. Днес, яхтите са преместили морски съдове и красиво възстановените сгради са дом на съвременни съоръжения за корабостроене и поправка, морски магазини за подаръци, хотел и зает яхт-клуб.
Ентусиасти с акваланг, които търсят подводно приключение, трябва да потърсят собственика Тони Финчам, който има повече от 40 години опит и отлично познание в местни сайтове за гмуркане.
Можете да направите едно гмурване пред Колоните на Херкулес, наречени заради неговите образувания от уникален камък. Антигуа също така предлага гмуркане до местата на повече от 200 катастрофи.

Назад дo земята, погледнете Моста на дявола, естествен варовиков мост, оформен от векове от мощни вълни, които се разбиват във варовиковите скали и ерозират камъка. Смелите хора, които преминават моста, трябва да държат предпазливо очите си отворени за естествения отвор, от който периодично изригва вертикална струя от морска вода във въздуха.
Ако обаче предпочитате да прекарате времето си, наслаждавайки се на пясъка и морето, също бъдете внимателни за дейности, които покачват адреналина на острова. Вие ще откриете нови дейности на всеки половин час след като откриете нов антигуански плаж.
Антигуанската икономика разчита много на туризма, благодарение на който островът е станал едно луксозно карибско бягство. Много хотели и курорти се намират около брега, а единственото летище на острова обслужва няколко основни авиолинии.
Основният спорт в Антигуа е крикетът. Островът дори беше домакин на Световната купа по крикет през 2007 г. Освен него обаче сред младите стават популярни футболът и баскетболът.


БАРБУДА

Барбуда е част от островна държава, в която влизат Антигуа и Родонда. Географското им разположение е в североизточната част на Карибския басейн. Островът се намира в централната част от Подветрените острови (Leeward Islands), на около 17 градуса северно от екватора. Площа на Барбуда е с размери 24 км дължина и 13 км. ширина.
От едната си страна Барбуда се къпе във водите на Атлантическия океан, но бреговете тук са необитаеми и запустели, покрити с мидени черупки и изхвърлени части от дървета. От другата страна Карибско море носи усещането за живот.

За първи път французи и англичани се опитват да заселят острова, но безуспешно. Едва през 17 в. тук започват да се отглеждат плантации със захарна тръстика от английски колонии. За родител на плантациите и успешния бизнес с тръстика се счита Кристофър Кодрингтън. Влиянието на неговата фамилия може да се срещне и днес из наименуванията на улиците на града.
На най-високата точка на острова, която е 38 м над морското равнище се намират останките на Кодрингтънс Хайленд Хаус. На южния брях пък е построена 17-метровата кула Мартело, която в миналото е служела за отбрана и за наблюдение на околните водни пространства.

Северозападната лагуна на Барбуда е превърната в резерват, който се отличава с популацията си на фрегатни птици. От животинските представители тук се срещат диви котки, глигани, сърни, сухоземни костенурки. Има и много интересни пещери, а по стените на една от тях са се запазили скални рисунки.

Статията е написана от: МАРИЯ ВЕНКОВА ГРУЕВА
Публикувана в: Блога на Estellia
Ангуѝла (на английски Anguilla, Ангуила; на испански Anguila, Ангиля) е остров в източната част на Карибско море и самоуправляваща се задморска територия на Великобритания, включваща още няколко малки острова (които са без постоянно население).
Остров Ангуила е с малка надморска височина, като най-високата му точка е едва на 65 метра над морското равнище. Островът е съставен от корали и варовик. Разположен е в Карибско море, на изток от Пуерто Рико. Почвата на острова е тънка и неплодородна и върху нея растат единствено храсти. Ангуила е известна със своите красиви и екологично важни коралови рифове. Освен главният остров Ангуила, цялата задморска територия обхаща и няколо малки островчета, повечето от които ненаселени.
Основният и единствен отрасъл е туризма.Световноизвестна дестинация.Най-известният плаж тук- `` Моундейз бей``е в класацията на най-красивите плажове в света. 90% от населението на Ангуила е от негроидната раса, потомци на роби, транспортирани от Африка. Малцинства са белите хора (около 4%) и хора от смесени раси (5%). 72% от населението е коренно, а останалите 28% са хора от САЩ, Великобритания, Сейнт Китс и Невис, Доминиканската република и Ямайка. Туризмът е основна индустрия и посетителите (повечето от тях идват тук, за да се гмуркат), пристигат по въздух, а други вземат някоя от фериботните връзки свързващи

Ангуила с Маригот, св. Мартин.
Островът няма никакви реки или потоци.
Островът разполага с неописуемо красиви коралови рифове, девствени бели пясъчни ивици, блажено спокойствие – Ангуила все повече се превръща в любимо място за романтична почивка на богати и известни от цял свят.
Разположена в топлите води на Карибско море Ангуила е самоуправляваща се отвъдморска територия на Великобритания, включваща още няколко живописни малки островчета. Те са изпъстрени с красиви хотели, плажни барове и ресторанти, предлагащи божествена морска кухня. Слънчеви бани, шнорхелинг, гмуркане, скуба дайвинг, риболов – островите предлагат куп възможности за незабравими моменти и релакс сред екзотична красота и спокойствие. Не пропускайте да се насладите на всичко това на най-известния плаж Maunday's Bay, признат за един от най-великолепните на планетата.
През вековете Ангуила е известен на една доста съмнителна категория люде - на разбойници и пирати от цял свят. Не случайно още през 1701 година тогавашният английски губернатор Кристофър Кодрингтън определя местните жители като "перфектни негодяи". Само за три века нещата се променят до неузнаваемост. И от свърталище на престъпни типове Ангуила стана желана дестинация за всеки, решил да избяга от стреса на шумния град. Островът предлага спокойствие, защото се е разминал с традиционната карибска култура, захарната тръстика и индустриалното производство единствено благодарение на лилипутските си размери.
Голяма промишленост никога не е могла да се развие на това място и това спестява много беди на островитяните. Те залагат за известно време на солта, тъй като Ангуила винаги е разполагала с добри солници. Както натриевият хлорид ни е необходим за трапезата на всяко хранене, по същия начин е нужен и на рафинериите, за да се филтрира добре суровият петрол.

Но солниците в Тринидад и Тобаго се оказват по-производителни, така че и този бизнес е зарязан.
И точно тук на местните им хрумва гениалната идея да превърнат маломерността на острова в негов най-голям плюс. И те го обзавеждат като един неподвижен луксозен кораб, хвърлил котва навеки сред райския климат на Карибите.
Днес, 15 години по-късно, суперекологичното управление на туристическите ресурси и "курортите с човешки облик" дават на Ангуила предимства пред други райски дестинации, избрали един по-неоригинален път на развитие. На острова няма небостъргачи и мегахотели, задръстено движение и свръхнаселени плажове, шумни нощни локали и казина, както е в съседния Сен Мартен.
В Ангуила я няма и дребната престъпност, вгорчаваща дните на летовниците в повечето световни туристически центрове. Властите мъдро се преборват и ограничават до максимум поразиите, които може да нанесе масовия туризъм както върху околната среда, така и върху бита на местните. Това явно е един от плюсовете на тези, които последни се хвърлиха в туристическия бизнес и успяха да се поучат от грешките на изпатилите.

Първият, който предвиди добрите дни за острова, е 90-годишният патриарх Джеремая Гъмбс. Той и до ден днешен не пропуска удоволствието да се натопи в топлите морски води и да изсуши на вятъра в ранния следобед цялата си брада. На верандата на частния му хотел "Рандеву бей" той цитира с дикторския си глас английски поети и се връща към случки от бурната си младост. Преди години емигрира в Ню Йорк, но Щатите не му допадат, просто защото никога успява да забрави родните брегове. Така през 1962 година решава да се върне у дома и вдига първото малко частно хотелче. Сега то изглежда твърде скромно в сравнение със скъпите и модерни курортни оазиси като Кейп Джулука и Коув Касълс.
Именно луксът и комфортът са магическата примамка, върху която се гради благоденствието на островитяните и процъфтяването на икономиката на Ангуила.
Но те не са всичко, защото миниатюрното парченце земя в морето е сред малкото места по света, които имат още една екстра. Ангуила предложи на разглезените и богаташите перлата в своята корона - абсолютната дискретност. Тъй обичаната от звездите "прайвъси", която е напълно гарантирана на острова, бързо беше оценена от знаменитостите от света на киното и модата. Райското си гнезденце откриха Брад Пит, Ричард Гиър, Кевин Бейкън, Мадона, Дензъл Уошингтън, Сюзън Сарандън, които идват тук, за да разпуснат по свой мерак, без да трябва непрекъснато да се барикадират заради пълчищата папараци. Някои от екранните любимци дори решиха да си построят вили по тези места.

Патриархът Джеремая е доволен. Много от знаменитостите са и негови приятели. Той им отворя очите, че могат да изпушат по една трева на спокойствие в раста-кръчмата The Dune Preserve, без на другия ден всички таблоиди да пишат за случката. Тук свири автентичното си реге Банки Банкс в една неповторима пиратска атмосфера, като напитките са много яки, а забраните - почти никакви, точно като във времената на корсарите. Островът е толкова малък, че човек би могъл да го преброди целия. Начинанието не е невъзможно, тъй като това е тясна ивица с размери 25 на 5 километра. Тук е царството на местните екзотични птици недалеч от Кейп Джулука. Пернатите без никакъв свян се оставят да бъдат фотографирани. На любителите на подводни авантюри центърът за леководолазен спорт "Шоал бей скуба" предлага всичко необходимо, за да открият магията на потъналите галеони и фантастичните подводни обитатели, които бликат от разбитите им трюмове.
На брега местните пеликани предлагат шоу, което никога не омръзва. Те набират скорост в небето и после плонжират в океана като камикадзета. Миг по-късно вкарват в разтегателните си гуши шаваща още риба.

На острова си има и исторически музей - "Херитидж кълекшън", където сред старинни телефони, стрели на туземното племе арауак, стари снимки и морски карти, може да разгърнете и страници от близката история на острова. Те разказват за странната карибска революция, която Ангуила е преживяла през 1969 година. Тя, разбира се, се оказала оперетна и не бил изстрелян нито един куршум, не била пролята и капка кръв. Какво причинило размириците? Английските колонизатори причислили административно Ангуила към съседната островна група - Сент Китс и Невис. Това предизвикало гнева на островитяните, които се вдигнали на бунт и поискали кралица Елизабет II пак да си ги прибере под короната си като английска колония.
По време на вълненията Лондон изпраща морски пехотинци, за да потушат "бунта". Двама от тях, щом стъпват на плажа, веднага захвърлят пушки, каски и раници и с голи бели дупета бързо се потопят в топлата вода. Тяхната снимка и до днес е емблематична за историята на карибския рай, където дори революциите завършват с плаж.

Блажената летаргия на Ангуила всеки август е прекъсвана от едно специално събитие. Това е състезанието с дървени лодки, което разпалва до неузнаваемост местните страсти. Надпреварата сред вълните наистина е жестока, като често състезателите хлопват с весла главите на конкуренцията, за да стигнат първи. Каква е наградата за тъй сладката победа? Тъй като в рая хората си имат всичко, призът не е материален, а морален. Победителите грабват отличието The Bragging Right, което им дава правото да се занасят и да вземат на подбив всички останали съграждани в продължение на следващите 365 дни.
Ангуила е познат като тих и мирен остров с километри бели пясъчни ивици, оградени с чиста, кристална вода.



Статията е написана от: МАРИЯ ВЕНКОВА ГРУЕВА
Публикувана в: Блога на Estellia
Следва остров, който на пръв поглед не привлича с кой знае какво. Всъщност Мартиника е остров с много богато растително разнообразие, с богата история, която започва с откриването му от Христофор Колумб, с интересна смесица от култури, с много луксозни хотели, ресторанти и кафета, бели и сиви плажове. За да го харесате, трябва да го опознаете, а още по-добре ще е, ако можете да го видите.



Мартиника е остров в източната част на Карибско море, един от най-големите острови в архипелага Малки Антили.
Мартиника е един от първите острови, завладени от испанците, а по-късно от французите. Административно се явява задморска територия на Франция.
Климатът на остров Мартиника е тропически. Дъждовният сезон продължава от юли до ноември.


Столица на острова е Форт-дьо-Франс. Площ 1 128 km². Населението на острова според последните данни е 354 427 души (2006).
Пресни екзотични плодове като банани, маракуя и ананаси, подканваща към танци креолска музика и горещо слънце дори и през студените и дъждовни дни в Европа, това са Карибските острови, описани накратко. Наред с типичните продукти като ром и кафява захар, какао и ванилия Мартиника се отличава с невероятно разнообразна природа от плажове с кокосови палми, полета със захарна тръстика и бананови плантации на юг до планини с тропическа растителност на север.


Не е нужно да питате местните жители защо Мартиника е наричан още Мадинина, което означава Остров на цветята. След много кратко време ще се убедите сами, че типичните за острова цветя (обикновено високи около и над 1 м) са навсякъде: в градините, покрай пътя, във вазите върху масите. Въпреки че Антилите принадлежат на Франция, архипелагът е открит от Испания.По време на второто си пътешествие в Америка Христофор Колумб се натъква на два малки острова - Мари-Галант и Ла Дезирад.По време на последното си пътешествие през 1502 г. той открива още един остров - Мартиника. Христофор Колумб видял острова още през 1493 г., но не стъпил на него до четвъртото си пътешествие през 1502 г. Дори тогава испанците не колонизирали острова, а първите европейски жители били французи, които основали селище през 1635 г. Скоро Мартиника се превърнала в богата и доходоносна колония. На острова били докарани роби от западна Африка, за да работят на плантациите със захарна тръстика, какао и кафе. Холандци и англичани многократно се опитвали да завладеят острова. Англичаните го окупирали на няколко пъти - по време на Седемгодишната война, по време на Френската революция и по време на Наполеоновите войни. Когато робството било забранено през 1814 г., хора от Индия и Китай били взети да работят в плантациите.

Островът е покрит с богата, вечно окъпана от дъждове зеленина и свежи екзотични цветя, с които местните украсяват всичко – църкви, ресторанти, въобще навсякъде...
Едно от най-важните неща за Мартиника е ромът. Както за стопанството, така и въобще за живота там. Хората се занимават най-вече със селско стопанство и туризъм, а в плантациите се отглежда много захарна тръстика, от която се прави... ром. С ром също готвят.
Мартиника е един от най-сериозните износители на банани за някои региони на света. Освен това, там готвят с банани, така както ние готвим с картофи. Получава се някаква бананова паста, като картофеното пюре, с която се гарнира всичко – риба, месо, правят се сладкиши. Бананите за готвене са различен сорт от бананите за ядене.
Днес Мартиника има един от най-високите стандарти на живот в целия карибски регион. Мартиника е дом за аристократи и сноби - с модни бутици, шумни градове, лъскави квартали, скъпи хотели и ресторанти.

Мартиника привлича с шикозните си курорти. Плажовете на столицата Форт де Франс са покрити с бели пясъци, а в северната част на острова - със сиви. На острова има много интересни места за посещения, като ботанически градини, старинни църкви, музеи и др. Островът е популярен като място за гмуркане и наблюдаване на подводния животински и растителен свят.
На Мартиника трудно ще намерите по-евтино място, където да отседнете. Мартиника е известна с нощния си живот и там има безброй барове и клубове, където да танцувате и да опитате различни напитки. На Мартиника има достатъчно бутици и магазини, където да пазарувате, стига да разполагате с достатъчно финансови средства.


Статията е написана от: МАРИЯ ВЕНКОВА ГРУЕВА
Публикувана в: Блога на Estellia
Booking.com